Етикет: герои

,,Благичка” – Кухня с кауза или нещо повече? Прецени сам!

След като преди време ти представих ЕДИН ГЕРОЙ (ти запозна ли се с него), който има жена и дете, дори и работи както все един от нас, но с дарбата да общува единствено с жестов език. Сега е ред на следващия герой, притежаващ дарбата да дарява блаженство и то в кухня с кауза. Благ. Блага. Блажка

Блажка Трепетанова е на 28 години и има дъщеричка на 1 годинка. През последните 10 години активно работи с младежи. Била е учител по програмата ,,Заедно в час‘‘. Вече 6 години работи активно с младежи с различни възможности. А от 3 години активно развива ,,Благичка – кухня с кауза‘‘. Мястото, което обединява в едно любовта към храната, вярата в младежите и стремежа към нулев отпадък. Точно за него ще ни разкаже в следното интервю за Jamba.

Как дойде идеята за кухня с кауза ,,Благичка‘‘?

По време на преподаването ми започнах да използвам хобито си – готвенето – като начин да се сближа с моите ученици. Всеки ден носех нещо сладко или солено в класната стая и го оставях стратегически на бюрото си. Учениците (които първоначално никак не искаха да разговарят с мен) започнаха малко по-малко да идват на бюрото, за да пробват храната и покрай това се задържаха повече. Така успявах да разговарям с тях за теми, свързани с живота им. Съвсем неусетно се бяхме сближили толкова много, че те бяха тези, които започнаха всеки ден да ме насърчават да си направя страница във Facebook, в която да споделям всичко, което готвя. След още две години те бяха с мен по време на официалното откриване на кухнята.

Кухня с кауза Благичка или нещо повече Прецени сам

По какъв начин с дейността си давате шанс на младежи с различни възможности да се развиват? Как това стана ваша мисия?

Ние в ,,Благичка – кухня с кауза‘‘ вярваме в три основни неща:

  1. Храненето е ритуал, който трябва да носи щастие и енергия, а не тежест и подут стомах.
  2. Наша мисия е да даваме шанс на младите хора с различни възможности.
  3. Нашият израз на отговорност към средата, в която живеем, е да генерираме по-малко отпадъци по време на производство.

Наемаме младежи с различни възможности от самото начало на съществуване на кухнята. Съвсем естествено се получи. Цял живот търся начини да подкрепям средата, в която живея и да помагам. Работата ми с младежи ми показа, че в момента, в който делегираш права и задължения, тези деца постигат успехи и израстват за дни. Трупат знания и умения и стават по-добри хора и по-добри професионалисти. Осъзнавайки за пореден път това, бях напълно убедена, че това е визията, която искам за тази кухня с кауза – да бъде място, което помага на младежи да се развиват и учат.

Кухня с кауза Благичка или нещо повече Прецени сам

Какви са предимствата от наемането на подобни хора в кухнята ви?

На първо място, решението да наемам такива хора, за мен означава да изпълня своята собствена представа за това какъв бизнес имам. На второ място, тези хора оценяват наистина дадената им възможност и дават всичко от себе си, за да не ви предадат. Невероятно е с какво желание те работят и се развиват, когато усещат подкрепата и вярата. Никога не съм криела, че благодарение на тяхната всеотдайност кухнята е това, което е днес – хората ни харесват и вярват в нас.

Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с различни възможности?

Трябва да опитат. Не е страшно да дадеш шанс. Необходима е малко вяра, че наемайки тези хора, правите нещо повече от това просто да давате работа. Вие давате възможност и шанс на едни често отритнати от обществото хора да докажат колко много могат.

Виж също:

Румяна Кънева: Вземането на хора с увреждания в екипа ни беше израстване за компанията
 

Един герой: Нека всеки от нас има шанса да покаже на какво е способен

Когато сме малки, ни четат приказки за герои и мечтаем да бъдем като тях. Когато пораснем малко, почваме да гледаме анимации и фантастични филми за герои, но малко по малко осъзнаваме, че мечтата ни да бъдем като тях, е невъзможна или просто ,,детинска глупост‘‘. След това ежедневието ни обзема – работа, деца, пари, проблеми и пак отново… Но така ли е всъщност?

В истинския живот няма герои? Ти не си герой? Аз не съм герой? Такаа…

Интересно, ако попиташ детето си кои са неговите герои, какво ще ти отговори? (Пробвай довечера, ще бъдеш прекрасно изненадан/а.) Все пак аз няма да ти разкривам отговора. Само ще кажа, че децата никога не лъжат (поради простата причина, че все още не са усвоили тази свръхсила).

Независимо, че все още не знаем съществуват ли герои в истинския живот (не забравяй довечера за уговорката ни), сега ще ти представя интервю с един герой. Открихме го в социалните мрежи. (Сигурно там им е ,,скривалището‘‘). Днешният ни герой се казва Димитър Анчев и е на 27 години. Има жена и дете и живее в град Пловдив. Дори и работи както все един от нас. Но с дарбата да общува единствено с жестов език. Повече за него ще разберем в следното интервю за Jamba.

С какво се занимаваш?

Работя във фирма ,,АББ‘‘ и в свободното си време спортувам, ходя на фитнес, карам ски и се радвам на семейството си.

Какви проблеми срещаш по пътя си и как се справяш с тях?

Единствената трудност по пътя ми е комуникацията с хората. Налага се често да пишем на лист, за да се разберем правилно.

Как започна работа във фирма ,,АББ‘‘ и как стигна до служител на месеца?

Започнах работа във фирма ,,АББ‘‘ преди четири години след няколко неуспешни опити в други фирми, които отказваха да вземат глухи хора на работа. Моята майка имаше позната, която работеше в тази фирма, взехме необходимите контакти и благодарение на толерантността и благоразположението на служителите на фирмата, аз работя с желание и отговорност. По този начин стигнах дори до признанието ,,служител на месеца‘‘. Така аз оправдах тяхното доверие и ще продължавам да работя всеотдайно за тях. Благодаря им от сърце!

Един герой Нека всеки от нас има шанса да покаже на какво е способен

Какво те прави щастлив?

Аз съм един щастлив съпруг, баща, син и зет. Имам прекрасно семейство – жена и дете, които много обичам, прекрасни родители и брат, които винаги са ме подкрепяли, помагали и са били винаги до мен. Щастлив съм, че имам всички тях, моите близки и роднини, щастлив съм и когато непознати хора показват уважение и разбиране към мен.

Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с увреждания?

На работодателите мога да кажа само едно – ако те преценят, че човекът има физическите способности да върши определената работа, нека не отказват да го наемат само заради това, че е увреден. Нека му дадат шанс, нека да опитат, а ако той не се справя, винаги могат да го освободят, без да има разочаровани и тъжни.

Нека всеки от нас има възможността да покаже на какво е способен.

Това беше краят на нашето страхотно интервю. И за да затвърдим уговорката ни за трети път, ще те помоля, когато довечера попиташ детето си (или по-малкия си брат/сестра отново става) ,,Кой е техния герой?‘‘, след това или утре сутрин да се върнеш отново в тази статия и да ни споделиш в коментар получения отговор. Нека заедно разберем съществуват ли герои в истинския ни живот и кои са те!