Все повече хора днес се питат дали да наемат хората с различни възможности и с какво те ще допринесат за екипа им. А също и колко мотивирани за работа са и какви качества притежават. Сега ще отговорим на тези въпроси, както и ще докажем, че бременност с дете с увреждане, не трябва на всяка цена да бъде прекъсвана, а вече родените бебета, които са различни от връстниците си, не трябва да бъдат изоставяни.
В България хората с увреждания нямат големи шансове за добра работа, още началото на прехода.
По време на социалистическото управление в страната, хората с намалена трудоспособност, можеха да работят към Съюза на слепите и глухите и да се чувстват пълноценни. Макар това да ограничаваше правото им на избор и да бяха вкарвани в руслото на един живот, отделен от здравите хора. В годините на бурните политически промени в началото на 90-те, хората с увреждания се оказаха на улицата, в по-голямата си част, след оттегляне на държавата от подпомагането им.
Днес добрите практики се завръщат и все повече млади предприемачи наемат хора с намалена работоспособност. Затова хората с увреждания в България днес, тук и сега имат шанс за добър живот. Но заедно със своите семейства трябва да се преборят за него и пътят започва още от люлката и първата чута диагноза.
Позитивен пример за родител, който има дете с увреждане и все още е в България, е този на Адриана.
Тя отглежда своя син Георги, който е с церебрална парализа. Миналата година историята им влезе в медиите, тъй като двамата участваха във фотоконкурс, осигуряващ безплатно лечение в Словакия. Майка и син спечелиха конкурса и рехабилитацията на Георги бе изцяло поета от организаторите на проявата. А каузата им трогна българското общество, което им помогна да вземат наградата, като гласува за тях в Интернет. Това е още една затрогваща история, която доказва, че борбата за по-добър живот на децата с увреждания си струва
Но да се върнем в света на големите. Какво става, когато семейството се пребори и детето започне да се социализира добре? До толкова, че да може да работи и гради кариера.
На помощ са организации като ,,Благичка – кухня с кауза„. Блажка Трепетанова е неин основател. Работила е към ,,Заедно в час“, а вече от 3 години развива ,,Благичка“. Блажка е убедена, че трябва да се помага на хората с увреждания. Затова и приобщава към инициативата си младежи с физически проблеми.
На въпроса по отношение на хората с намалена работоспособност, които тя ангажира: Какви са предимствата от наемането на подобни хора в кухнята ви?, предприемчивата жена отговаря:
Невероятно е с какво желание те работят и се развиват, когато усещат подкрепата и вярата. Никога не съм криела, че благодарение на тяхната всеотдайност кухнята е това, което е днес – хората ни харесват и вярват в нас.
Това е убедителен пример за това, как трябва да се отнася обществото ни към хората с увреждания.
Румяна Кънева е съосновател и управител на „Компания за международни конгреси“ – професионален конгресен организатор на национални и международни събития в България. Тя споделя в интервю опита си с наемането на хора с увреждания на работа в компанията ѝ.
Кънева заявява с гордост:
Вземането на хора с увреждания в екипа ни беше израстване за компанията.
От тук следва да направим извод, че хората с увреждания имат място на българския трудов пазар и се очаква да станат все по-ценени кадри, щом се разчуе за успехите на българските работодатели с тях.
Друг пример за човек с увреждане, който се е интегрирал успешно в българската социална среда, ни отвежда в Пловдив. Димитър Анчев е млад, успешен, баща, съпруг и син.
Анчев не чува. За да се разбира с другите, всеки ден си служи с езика на жестовете или пише на хартия. Да намери работа му помага позната на неговата майка. И така, днес той е стабилен мъж с професия, който издържа семейство и допринася за развитието на компанията, в която работи. На въпрос: Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с различни възможности?, Анчев отговаря:
На работодателите мога да кажа само едно – ако те преценят, че човекът има физическите способности да върши определената работа, нека не отказват да го наемат само заради това, че е увреден. Нека му дадат шанс, нека да опитат, а ако той не се справя, винаги могат да го освободят, без да има разочаровани и тъжни.
Нека всеки от нас има възможността да покаже на какво е способен.
Историята на младия мъж от Пловдив е поредното доказателство, че хората с увреждания имат място в нашето общество и са чудесни служители, т.е. без проблем могат да се реализират на трудовия пазар у нас.
Още един положителен пример, този път от София, ни убеждава, че има добро бъдеще за хората с увреден слух у нас. Образователен център за деца и младежи с увреден слух ,,Яника‘‘ е създаден през 2009 г. в столицата от Таня Димитрова – слухово-речев терапевт, с опит със слухопротезирани и кохлеарно имплантирани деца.
Таня наследява известна сума пари и без колебание ги инвестира в своето начинание: ,,Яника“. Така се появява това място, на което децата с увреден слух, получават адекватни грижи.
За своята работа Таня Димитрова казва:
Родителите са най-важният ни партньор. Те преминават през различните етапи – на отричане на глухотата на своите деца, самообвинения, надежда за „лечение“, лутане през различни алтернативни лечения, отчаяние…
Нашата задача е да намалим това време, защото всеки ден е важен за детето. Когато те осъзнаят, че не са сами по пътя и приемат да ги водим, доверят ни се – нещата се подреждат.
Разбира се, ,,Яника“ не е изолиран случай и в страната има и други организации, които полагат грижи за хората с различни възможности.
И за да допълним общото впечатление и да обобщим, ще кажем, че хората с различни възможности са по-мотивирани от останалите да успеят в работата, имат по-различен усет към света и това допринася за тяхното представяне на работното място, а също и че кадри се създават и всеки работодател трябва да се опре и на себе си, в задачата да работи с човек с увреждане в екипа си. Разбира се, изтъквали сме в статия, колко полезни биха били хората с различни възможности за повечето компании. Само ще допълним, че:
Хората с увреждания се справят прекрасно на работа и това го доказват не само примерите, които дадохме, но и стотиците други човешки истории, разкриващи красотата на живота.
България се превръща във все по-добро място за живот за хората с различни възможности.
Има безброй примери за хора с различни възможности, които са намерили своята реализация в България. Надяваме се чрез този текст да сме доказали, че надежда има и ние трябва да я съхраним и умножим, за да ни помага тя по пътя към по-добър живот. От нас зависи лицата с намалена работоспособност да получат реализация. Примерите в тази насока са много и определено можем да кажем, че вървим в правилна посока по отношение на интеграцията на такива лица.