Когато сме малки, ни четат приказки за герои и мечтаем да бъдем като тях. Когато пораснем малко, почваме да гледаме анимации и фантастични филми за герои, но малко по малко осъзнаваме, че мечтата ни да бъдем като тях, е невъзможна или просто ,,детинска глупост‘‘. След това ежедневието ни обзема – работа, деца, пари, проблеми и пак отново… Но така ли е всъщност?
В истинския живот няма герои? Ти не си герой? Аз не съм герой? Такаа…
Интересно, ако попиташ детето си кои са неговите герои, какво ще ти отговори? (Пробвай довечера, ще бъдеш прекрасно изненадан/а.) Все пак аз няма да ти разкривам отговора. Само ще кажа, че децата никога не лъжат (поради простата причина, че все още не са усвоили тази свръхсила).
Независимо, че все още не знаем съществуват ли герои в истинския живот (не забравяй довечера за уговорката ни), сега ще ти представя интервю с един герой. Открихме го в социалните мрежи. (Сигурно там им е ,,скривалището‘‘). Днешният ни герой се казва Димитър Анчев и е на 27 години. Има жена и дете и живее в град Пловдив. Дори и работи както все един от нас. Но с дарбата да общува единствено с жестов език. Повече за него ще разберем в следното интервю за Jamba.
С какво се занимаваш?
Работя във фирма ,,АББ‘‘ и в свободното си време спортувам, ходя на фитнес, карам ски и се радвам на семейството си.
Какви проблеми срещаш по пътя си и как се справяш с тях?
Единствената трудност по пътя ми е комуникацията с хората. Налага се често да пишем на лист, за да се разберем правилно.
Как започна работа във фирма ,,АББ‘‘ и как стигна до служител на месеца?
Започнах работа във фирма ,,АББ‘‘ преди четири години след няколко неуспешни опити в други фирми, които отказваха да вземат глухи хора на работа. Моята майка имаше позната, която работеше в тази фирма, взехме необходимите контакти и благодарение на толерантността и благоразположението на служителите на фирмата, аз работя с желание и отговорност. По този начин стигнах дори до признанието ,,служител на месеца‘‘. Така аз оправдах тяхното доверие и ще продължавам да работя всеотдайно за тях. Благодаря им от сърце!
Какво те прави щастлив?
Аз съм един щастлив съпруг, баща, син и зет. Имам прекрасно семейство – жена и дете, които много обичам, прекрасни родители и брат, които винаги са ме подкрепяли, помагали и са били винаги до мен. Щастлив съм, че имам всички тях, моите близки и роднини, щастлив съм и когато непознати хора показват уважение и разбиране към мен.
Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с увреждания?
На работодателите мога да кажа само едно – ако те преценят, че човекът има физическите способности да върши определената работа, нека не отказват да го наемат само заради това, че е увреден. Нека му дадат шанс, нека да опитат, а ако той не се справя, винаги могат да го освободят, без да има разочаровани и тъжни.
Нека всеки от нас има възможността да покаже на какво е способен.
Това беше краят на нашето страхотно интервю. И за да затвърдим уговорката ни за трети път, ще те помоля, когато довечера попиташ детето си (или по-малкия си брат/сестра отново става) ,,Кой е техния герой?‘‘, след това или утре сутрин да се върнеш отново в тази статия и да ни споделиш в коментар получения отговор. Нека заедно разберем съществуват ли герои в истинския ни живот и кои са те!