На 30 юни фондация ,,Сошъл Фючър‘‘ и JAMBA проведоха международната онлайн конференция „Равен шанс, различни възможности: Достъпни професии“, посветена на професионалната реализация на хората с увреждания в България и по света.
Събитието се реализира по европейския проект BG05SFPR002-2.005-0113 „Равен шанс за младежи с увреждания на пазара на труда“ и събра участници, лектори, експерти, работодатели, представители на институции, неправителствени организации и хора с различни възможности.
Темите на конференцията бяха:
- Как професиите могат да станат по-достъпни?
- Какви бариери продължават да съществуват?
- Как технологиите, дистанционната работа и добрите практики могат да отворят нови възможности?
От увреждане към възможности
В началото на конференцията Кристиян Григоров от Social Future припомни мисията на JAMBA и дългогодишната работа на организацията в подкрепа на трудовата реализация на хората с увреждания.
JAMBA започва като инициатива, насочена към хора със слухови увреждания, а по-късно разширява дейността си към хора с различни видове увреждания. Организацията създава първата в България платформа за намиране на работа за хора с увреждания и развива обучения, кариерно консултиране и партньорства с компании.
В основата на конференцията беше поставено и понятието „хора с различни възможности“. То не отрича трудностите, а добавя липсващия фокус върху уменията, таланта и приноса на всеки човек.
Константинус Самарас от Гърция: Глухотата не е еднаква за всички
Един от първите международни лектори беше Константинус Самарас от Гърция. Той е роден глух и сподели личната си история за израстване в среда на чуващи хора.
Неговият разказ постави силен акцент върху комуникационните бариери. Той подчерта, че глухите хора не са еднакви. Някои използват жестов език, други говорят, трети пишат, а много хора комбинират различни форми на комуникация.
Константинус защити билингвистичния подход, при който глухите хора имат достъп както до жестов език, така и до говорим език. Според него това разширява възможностите за образование, работа и социално включване.
Той разказа и за собствения си професионален път. Първоначално учи бизнес администрация и работи в сферата на икономиката и логистиката, но постепенно разбира, че неговият път е друг. Насочва се към образование, специална педагогика, жестов език, писане и изкуство.
Едно от най-силните му послания беше, че хората не трябва да избират професия само защото обществото очаква това от тях. Всеки човек трябва да познава своите ограничения, но и да следва своите интереси, способности и мечти.
Константинус говори и за дискриминацията. Според него често работодателите избират чуващ кандидат пред глух кандидат, дори когато двамата имат еднакво образование и опит. Причината не е липса на способности, а страх от комуникационната бариера.
Решението според него е ясно: повече достъпна среда, повече преводачи, повече технологии за преобразуване на реч в текст и повече готовност от страна на работодателите да пробват, преди да отхвърлят.
Диляна Денева: Дигиталният маркетинг като професия без задължителен офис
Диляна Денева представи своя професионален път в дигиталния маркетинг и LinkedIn маркетинга. Тя има двигателно увреждане, което придобива след автомобилна катастрофа на 18 години.
Историята ѝ започва с тежък период на възстановяване. Тя разказа, че в началото целите ѝ са били свързани с малки физически подобрения. Постепенно обаче разбира, че иска да развива ума си и да продължи напред чрез образование.
След като не получава отговор от български университети относно възможностите за обучение, тя се насочва към дистанционно образование в британския The Open University, където записва психология.
Тази стъпка се оказва ключова. Диляна подчерта, че ученето не приключва с една диплома. То продължава цял живот, особено когато човек трябва да открива нови възможности за себе си.
По-късно тя започва работа в европейска организация за правата на хората с увреждания, участва в международни обучения, пътува и постепенно изгражда професионална увереност. След това се включва в онлайн медия за книги и четене, а по-късно става част от дигитална агенция.
Нейният опит показва, че дигиталният маркетинг може да бъде достъпна професия, особено за хора с двигателни увреждания. Работата може да се извършва дистанционно, срещите могат да бъдат онлайн, а технологиите позволяват адаптиране на работния процес.
Диляна подчерта, че съвременните инструменти дават възможност човек да работи с компютър дори когато не може да използва стандартно мишка или клавиатура. Според нея професии, свързани с маркетинг, съдържание, комуникации и социални мрежи, могат да бъдат подходящи за много хора с различни възможности, ако има достатъчно подкрепа и адаптация.
Хулио Мбура от Кения: Асистивните технологии са ключ към независимостта
Хулио Мбура, юрист и застъпник за правата на хората с увреждания от Кения, представи международна перспектива за достъпната заетост. Той работи с организацията Enable и има опит в сферата на дигиталната достъпност, асистивните технологии и правната защита.
Хулио подчерта, че хората с увреждания не са хомогенна група. Дори хора с едно и също увреждане могат да имат различни нужди. Затова работодателите трябва да избягват универсални предположения и да търсят конкретни решения.
Той разгледа достъпността на работното място като процес, който започва още от обявата за работа, минава през интервюто, адаптацията, въвеждането в екипа и ежедневната работа.
Според него работодателите трябва да мислят за конкретни инструменти: екранни четци, жестов превод, асистивни устройства, повече време за изпълнение на задачи, достъпна комуникация и обучение на екипа по етикет и работа с хора с увреждания.
Хулио постави силен акцент и върху начина, по който кандидатите с увреждания представят себе си. Според него не е достатъчно човек да каже: „Аз съм незрящ“ или „Аз съм глух“. Важно е да покаже какви умения има, какви технологии използва и как ще се справи с конкретната работа.
Той даде пример с кандидатстването за работа. Ако човек посочи, че работата изисква Excel, той трябва да покаже, че може да работи с Excel. По същия начин, ако има увреждане, трябва да обясни как компенсира бариерите чрез технологии, умения и организация.
Посланието му беше силно: увреждането не трябва да се представя като слабост. То може да бъде част от идентичността, но професионалната стойност идва от уменията, опита и готовността да се поеме отговорност.
Борислав Стайков: Дигиталната достъпност е професия с реална стойност
Борислав Стайков представи професията на специалиста по дигитална достъпност. Той е с нарушено зрение и има дълъг път в сферата на информационните технологии, системната поддръжка, софтуерното тестване и достъпността.
Борислав разказа, че е роден с глаукома. Още в ранна възраст губи едното си око, а с другото вижда ограничено. Учи в специализирано училище за деца с нарушено зрение, където започва с Брайл, а по-късно използва и остатъчното си зрение чрез силно увеличение.
Интересът му към техниката започва от семейството му, в което има електротехници. Макар зрителното му увреждане да го затруднява да превърне електротехниката в професия, то не спира интереса му към технологиите.
През 2014 г. започва работа като специалист системна поддръжка и системна администрация. По-късно преминава към контрол на качеството на софтуерни продукти, след обучение през JAMBA. Това отваря пътя му към дигиталната достъпност.
Днес Борислав работи като старши експерт по цифрова достъпност. Той тества платформи, уебсайтове и дигитални услуги, за да бъдат използваеми от хора със зрителни, слухови, когнитивни и двигателни затруднения.
Той подчерта, че практичният опит с асистивни технологии е огромно предимство в тази професия. Екранните четци, брайловите дисплеи, увеличението на съдържанието и високият контраст не са просто помощни средства. Те са инструменти, чрез които специалистът разбира реалните бариери пред потребителите.
Борислав даде и конкретен резултат от своята работа: има участие в над 14 проекта за подобряване на дигиталната достъпност на платформи, включително в онлайн магазини, банкови и застрахователни услуги.
Павлин Лазаров: Графичният дизайн и фрийлансът като вход към пазара на труда
Павлин Лазаров, млад графичен дизайнер на свободна практика, представи гледната точка на човек, който тепърва изгражда професионалния си път.
Той е на 22 години и разказа, че познава JAMBA от повече от година, след като преминава курс по меки умения. Записва се, защото има нужда да развие комуникацията си в професионална среда.
Павлин започва да се интересува от графичен дизайн още в училище. Запознава се с Photoshop в часовете по изобразително изкуство, а след това продължава да развива уменията си чрез курсове в SoftUni.
Той представи графичния дизайн като професия, която може да бъде подходяща за хора с двигателни увреждания, включително церебрална парализа, ако човек може да работи поне с една ръка и да използва мишка и клавишни комбинации.
Като основно предимство Павлин посочи възможността да се работи от вкъщи или от всяко друго място. Това намалява бариерите, свързани с транспорт, офис среда и физическа достъпност.
Той беше откровен и за трудностите. Според него част от работодателите в България все още се притесняват да наемат хора с увреждания, защото виждат административни усложнения или предварително се съмняват дали човекът ще се справи.
Затова Павлин вижда фрийланса като по-гъвкав вариант. При него клиентът оценява резултата, а не присъствието в офис. Това е прагматична, но важна перспектива към достъпната работа.
Антони Рейерс от Белгия: Музиката, екипът и изкуственият интелект като инструменти за независимост
Антони Рейерс от Белгия представи една различна професионална сфера: музиката, DJ и продуцентство.
Той е незрящ и има прогресивна загуба на слуха, свързана с генетично заболяване. С чувство за хумор отбеляза, че професията като DJ може би не е най-очевидният избор за човек със зрително и слухово предизвикателство. Но именно тя се превръща в негов път.
Антони сподели, че първоначално се интересува от радио, подкасти и медии. По време на COVID-19 започва да стриймва музика и диджей сетове онлайн. За негова изненада това привлича публика, защото хората не просто слушат музика, а виждат човек, който преодолява бариерите чрез талант и технология.
След пандемията кариерата му се развива сериозно. Той участва на големи международни фестивали като Tomorrowland, A State of Trance и EDC Las Vegas.
Едно от най-важните му послания беше, че успехът не е индивидуален спорт. Той говори за ролята на своя партньор Зандър, с когото се допълват професионално. За Антони добрият екип е решаващ, особено когато човек трябва да компенсира недостъпни технологии или среда.
Антони говори и за изкуствения интелект. Той използва AI и вайбкодинг, за да създава инструменти, които му помагат в комуникацията, организацията, музикалния анализ и подготовката за участия. Това включва асистент за имейли, работа с букинг агенти, документи, пътувания и сортиране на музикални файлове.
Неговият пример показа, че технологиите могат да бъдат много повече от удобство. Те могат да бъдат мост към независимост.
Панчо Карамански: Талантът има цена, а достъпността не трябва да изостава от технологиите
Панчо Карамански, музикален продуцент, тонрежисьор и обучител, надгради темите, поставени от Антони.
Той говори откровено за професионалния път в музикалната индустрия, работата с водещи български артисти и момента, в който човек достига тавана на дадена професионална посока.
Панчо постави важна тема: хората с увреждания често са възпитавани, че трябва да бъдат два пъти по-добри, за да бъдат приети като равни. Според неговия опит това често се оказва вярно. Но той предупреди и за обратната страна на успеха.
Когато човек стане много добър, той може да стане и лесна цел за използване. Особено в творческите индустрии има хора, които се възползват от желанието на други да се докажат. Затова Панчо подчерта нуждата от стабилно самочувствие, умение да казваш „не“ и реална оценка на труда.
Той засегна и сериозен проблем: тъчскрийн технологиите. За много хора те са удобство. За незрящите обаче често са бариера. Панчо даде примери с кафе машини, банкови устройства, терминали, приложения и професионална музикална техника, при които липсата на физически бутони или достъпна навигация изключва потребители със зрителни увреждания.
В същото време той посочи и решение: хората с увреждания все по-често започват сами да създават инструменти, които решават конкретни проблеми. Изкуственият интелект и новите форми на програмиране дават възможност за разработване на собствени приложения, когато стандартните решения не са достъпни.
Янка Трачук: Предприемачеството като начин да създадеш собствено работно място
Янка Трачук представи историята на бизнеса за мебели по поръчка ALAN Furniture, който развива заедно със своя съпруг Денис.
Янка е родена напълно глуха. Тя сподели, че започва да общува с глухи хора и да учи жестов език едва на 16 години. По-късно започва да търси работа, но често работодателите се объркват от факта, че тя може да говори, но не може да чува.
Тя даде пример с интервю, при което ѝ казват, че трябва да говори по телефон. Когато обяснява, че това не е възможно, отговорът е: „Спокойно, ще се научиш.“ Този пример ясно показва колко често проблемът не е в способностите на човека, а в неразбирането на средата.
Янка и съпругът ѝ започват своя бизнес почти от нулата. Първоначално имат само един винтоверт и нямат собствено работно пространство. Постепенно развиват дейността, създават Facebook страница и започват да привличат клиенти.
Комуникацията с клиентите също е предизвикателство. Янка разказа, че когато получава обаждане от непознат номер, копира номера във Viber и пише на човека, че е глуха и не може да говори по телефон. Така разговорът продължава писмено.
С времето клиентите разбират, че комуникацията не е толкова трудна. Нужно е внимание, визуален контакт и готовност да се обяснява ясно. А качеството на работата се превръща в най-силната реклама.
Янка подчерта, че при бизнес като мебели по поръчка съжалението не може да бъде водещ фактор. Клиентите плащат значими суми и очакват качество. Това означава, че доверието се печели чрез резултати.
Тя разказа и за друг бизнес, свързан с подаръчни кутии, който също управлява. Нейната мечта е да създаде продукт, който да носи повече поръчки и да позволи включването на повече хора с различни възможности, включително такива, които могат да работят от дома.
Теодор Бъчваров: Глухи баристи и достъпно обучение чрез жестов език
Теодор Бъчваров представи проекта за обучение на глухи баристи, реализиран с подкрепата на JAMBA и Starbucks.
Теодор е с увреден слух и използва жестов език. Той разказа за своя път и за това как започва да се развива в кафе индустрията. Първоначално не знае как се прави кафе и се съмнява, че това е възможна професия за него. Но чрез обучение, практика и подкрепа успява да се развие.
Впоследствие става ментор на глухи баристи. Неговата роля е да адаптира обучението така, че то да бъде разбираемо и достъпно за хора, които използват жестов език.
Проектът показва важен модел: работодателят осигурява реална възможност за работа, а JAMBA и менторите създават мост между кандидата, обучението и работната среда.
Теодор сподели, че вече е обучил девет души, а част от тях работят успешно. Той вижда своята задача не само като професионално обучение, а като доказателство, че глухите хора могат да бъдат пълноценна част от екипа, когато средата е подготвена.
Симеон Бояджиев: Кулинарията като дисциплина, хигиена и любов към работата
Симеон Бояджиев, занимаващ се с дейностите на JAMBA в кетъринга, разказа за своята работа в кухнята.
Той сподели, че от две години е част от JAMBA и в началото тази работа е била нова за него. Постепенно се научава да работи по рецепти, да подготвя продукти, да организира доставки и да спазва високи стандарти за хигиена.
Симеон подчерта, че в кулинарията чистотата, подготовката и последователността са ключови. Той обучава и други младежи, като използва жестов език и практически примери.
Неговото послание беше просто и силно: готвенето изисква любов. Без нея храната няма същия смисъл.
JAMBA като среда за умения, професии и увереност
В края на конференцията бяха представени и социалните предприятия на JAMBA, включително дейности, свързани с кетъринг и производство на ароматни свещи.
Участници споделиха как готвенето, изработката на свещи и работата в екип им помагат да развиват умения, увереност и усещане за смисъл.
Това показа още един важен аспект на достъпните професии: не всяка професия е подходяща за всеки човек, но почти всяка сфера може да предложи роля, ако се анализират конкретните способности, нужди и условия.
Основният извод: Достъпността е обща отговорност
Конференцията „Равен шанс, различни възможности: Достъпни професии“ показа, че достъпната заетост не е само въпрос на добра воля. Тя изисква знания, адаптирана среда, технологии, обучение, работодателска смелост и активност от самите кандидати.
Сред основните изводи от събитието бяха:
- хората с увреждания не са еднакви и решенията трябва да бъдат индивидуални;
- работодателите трябва да гледат първо уменията, а не ограниченията;
- технологиите могат да отключат нови професии, но могат и да създадат нови бариери;
- дистанционната работа, дигиталните професии и фрийлансът дават реални възможности;
- асистивните технологии трябва да бъдат част от работната среда;
- обучението по меки умения, комуникация и професионално поведение е ключово;
- успешните истории променят нагласите, когато водят до реални решения.
Конференцията завърши с послание за промяна. Светът не става по-достъпен само чрез големи решения. Понякога промяната започва от един работодател, който решава да даде шанс. От един кандидат, който показва уменията си. От една организация, която изгражда мост. От една технология, която премахва бариера.
Именно в това е силата на JAMBA: