На 18 март 2026 г., в сградата на Българската телеграфна агенция се проведе кръглата маса „Как ще работим? Взаимодействие на работодатели и хора с увреждания на пазара на труда“, организирана от фондация „Сошъл Фючър“. Събитието обедини представители на национални и общински институции, работодатели, социални предприемачи, експерти, обучители и хора с личен опит по темата, около общата цел да се изгражда по-достъпна работна среда, която разпознава уменията, потенциала и достойнството на всеки човек.
Осигурен беше и жестов превод от д-р Славина Лозанова, което допълнително подчерта практическата ангажираност на организаторите към достъпността не само като тема на разговор, а и като реална организация на събитието.
Широко представителство на институции, експерти и организации
Сред официално представените гости на кръглата маса бяха:
- Минка Йовчева, директор на дирекция „Социални дейности за деца и възрастни“ към Столична община
- д-р Томчо Томов, директор на Българската стопанска камара
- Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация
- Деница Тенчева-Фока, главен експерт в отдел „Активна политика на пазара на труда“, дирекция „Политика на пазара на труда“
- Ивайло Найденов, държавен експерт в отдел „Професионална квалификация“, дирекция „Политика на пазара на труда“
- Теодор Цанев, главен експерт в отдел „Интеграция на хората с увреждания“, дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“
- Георги Колев, Съюз на инвалидите в България
- Йордан Младенов, председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“
- Йотка Тодорова, директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Св. Марина“ – София.
- Агенцията за хората с увреждания
- Агенция по заетостта
- Институцията на омбудсмана
На събитието присъстваха и представители на работодатели и компании, сред които бяха посочени Yettel, Starbucks и Access Drum, както и екипът на фондация „Сошъл Фючър“, социалното предприятие ДЖАМБА ЕООД и други партньори, ангажирани с реалната заетост и развитието на хора с различни възможности.
Фондация „Сошъл Фючър“: От кауза към работещ модел
По време на откриването модераторът Кристиян Григоров подчерта, че фондация „Сошъл Фючър“ работи не просто по единични проекти, а по устойчив модел за приближаване между работодатели и хора с увреждания. Организацията развива тази мисия от 2017 г., когато започва с посредничество за намиране на работа на хора с увреждания, първоначално най-вече от глухата общност. В следващите години фондацията създава първата в България платформа за връзка между компании и кандидати с увреждания, реализира кариерния форум „Равенството значи повече“, бягането с кауза Run2Gether България (което тази година ще се проведе за девети път на 30 май, билетите са вече в продажба), отличията „Агент на промяната“, както и множество изнесени обучения за работодатели как да наемат и задържат хора с увреждания в екипите си.
В рамките на това развитие е изграден и „Jamba – Хъб на възможностите“ – кариерен център за подготовка на младежи с различни възможности за пазара на труда. Фондацията отчита и дългогодишно партньорство с Yettel, като в продължение на осем години е подпомагала компанията в подбора на кадри с увреждания за различни отдели.
Паралелно с това организацията е развила и практически ориентирани обучения – по чужди езици, кулинарни умения, бариста умения, арт работилници и изработка на ароматни свещи Jamba Essentials и сапуни – всички предоставяни достъпно и безплатно на младежи с различни възможности. Именно на този фон кръглата маса беше представена като естествено продължение на натрупания опит и като следваща стъпка към формулиране на конкретни решения, които да бъдат предложени на институциите и обществото.
Йоана Колева за визията зад модела „Jamba“
Като директор на фондация „Сошъл Фючър“, Йоана Колева очерта стратегическата рамка на събитието и дългосрочната мисия на организацията. Тя подчерта, че кръглата маса не е изолирана инициатива, а логично продължение на години работа – от първите стъпки в посредничеството за заетост до създаването на цялостна екосистема за обучение, подкрепа и реализация.
Колева акцентира върху това, че най-голямата стойност идва от събирането на всички страни в диалога – институции, бизнес и хора с различни възможности – в една среда, където могат да се чуят различните гледни точки. Според нея именно този тип срещи създават основата за реални решения, а не просто за обмен на идеи. Тя заяви и амбицията подобни формати да се превърнат в ежегодна платформа за устойчив диалог и конкретни политики.
Румен Кънчев и защо „меките умения“ са липсващото звено
Психологът и кариерен консултант Румен Кънчев постави фокус върху една от най-съществените теми – липсата на развити меки умения при голяма част от младежите с увреждания. Той обясни, че проблемът не е в липсата на желание за работа, а в липсата на подготовка за реалната работна среда – умения като комуникация, работа в екип, управление на времето и емоционална интелигентност.
Кънчев подчерта, че именно върху тези умения е изграден проектът на фондацията, като резултатите вече са видими – значително по-висок процент реализация спрямо първоначално заложените цели. По думите му, когато участниците преминат през подобна подготовка, те не само намират работа, но и успяват да се задържат и развиват в нея, което е истинският показател за успех.
Проектът за меките умения: Когато проблемът не е в желанието за работа, а в липсата на подкрепяща среда
Силен акцент в дискусията беше проектът „BG05SFPR002-2.005-0113 „Равен шанс за младежи с увреждания на пазара на труда“, реализиран с подкрепата на Европейския съюз. Организаторите обясниха, че проектът е изграден върху реално наблюдение: много млади хора с увреждания искат да работят, но често не са достатъчно подготвени именно по линия на т.нар. меки умения – комуникация, управление на времето, работа в екип, емоционална интелигентност, презентационни умения, организираност, мотивация и отговорност.
Според представената информация проектът е бил разработен така, че зад всеки участник да стои цял мултидисциплинарен екип – ментор, трудов посредник, кариерен консултант и психолог. Моделът съчетава групови обучения с индивидуална подкрепа и е създаден така, че да компенсира натрупани с години дефицити в социализацията, увереността и трудовата готовност.
Организаторите отчетоха и конкретни резултати. По думите на екипа, в самата програма е имало изискване 10% от подготвените кадри да намерят работа, но постигнатият резултат вече е над 30% назначени кадри от общия брой идентифицирани лица. Като цел на проекта е поставено да бъдат идентифицирани 100 младежи, като към този момент са обучени повече от половината. Условието е участниците да са под 29 години и да са от София, за да могат да посещават редовно обученията и след това по-лесно да бъдат насочвани към работа в столицата.
Организаторите бяха ясни и по друга важна тема: тримесечно обучение не е чудотворно решение. Част от натрупаните дефицити са резултат от години пропуски, травми, липса на адекватна подкрепа и неблагоприятна среда. Затова екипът често продължава да подкрепя младежите и извън проектно заложените дейности. Именно това превръща инициативата от „проект“ в дългосрочна кауза.
Компаниите и работодателите: Наемането на хора с различни възможности е ценност
В дискусията се включиха и работодатели, които споделиха реалния си опит от наемането на хора с увреждания. Особено важен беше акцентът, че истинското включване не трябва да се прави „за квота“, „за имидж“ или „за отметка“, а като стратегически избор, който разширява капацитета на екипите и създава по-смислена корпоративна култура. В този контекст организаторите посочиха работодатели като Yettel, Starbucks и Access Drum като примери за компании, които участват активно в подобен тип разговор и са отворени към реални решения.
Представителят на Access Drum Стефан Вартоломеев описа опита на компанията в интеграцията на незрящи хора в IT сектора. По думите му идеята е започнала с преквалификация на осем напълно незрящи души като accessibility QA специалисти. Оттам нататък пред компанията са се появили редица практически предизвикателства – как се комуникира, как се изгражда увереност, как се правят вътрешните системи достъпни и как организационната среда става наистина приобщаваща. Особено важен според него се е оказал ангажиментът към психологическа подкрепа, както и адаптирането на дигиталните инструменти, а не само на физическата среда.
Представители на Starbucks също се включиха в разговора, като акцентираха върху значението на културата на приемане в работната среда. Според тях успешната интеграция започва още от нагласите на екипа – когато колегите са подготвени да приемат различието като нормална част от ежедневието. Компанията разглежда включването не като социална инициатива, а като естествено продължение на ценностите си, в които всеки служител има място и възможност да се развива според своите способности.
От страна на бизнеса беше подчертан от Гергана Борисова и опитът на Yettel като дългогодишен партньор на фондация „Сошъл Фючър“. В рамките на дискусията беше изтъкнато, че интеграцията на хора с увреждания в корпоративна среда не е еднократен акт, а процес, който изисква системна работа – от подбора и адаптацията до задържането и развитието на служителите. Практиката показва, че когато компаниите инвестират време в правилното напасване между позиция и човек, резултатът е устойчив – служители с висока мотивация и лоялност, които се превръщат в ценна част от екипа.
Д-р Томчо Томов за ролята на бизнеса в устойчивата заетост
Д-р Томчо Томов от Българската стопанска камара постави акцент върху ролята на бизнеса като ключов фактор за устойчивата заетост на хората с увреждания. Той подчерта, че компаниите имат не само възможност, но и отговорност да участват активно в този процес, като създават условия за реална заетост, а не формално изпълнение на изисквания. Според него връзката между квалификацията, нуждите на пазара и реалните работни позиции е критична, за да може интеграцията да бъде дългосрочна и ефективна.
Теодор Цанев за необходимост от координирана политика
Теодор Цанев от дирекция „Политика за хората с увреждания“ акцентира върху необходимостта от по-добра координация между институциите, бизнеса и неправителствения сектор. По думите му интеграцията на хората с увреждания не може да бъде решена с изолирани мерки, а изисква цялостен подход – от образованието и квалификацията до подкрепата в работна среда. Той подчерта, че устойчивите резултати идват именно там, където има сътрудничество между различните системи.
Деница Тенчева-Фока за активната политика на пазара на труда
Деница Тенчева-Фока от Министерството на труда и социалната политика насочи вниманието към ролята на активните политики на пазара на труда. Тя подчерта, че програмите за заетост трябва да бъдат надграждани така, че да не водят само до временна заетост, а до реално развитие на умения и възможност за дългосрочна реализация. Според нея е важно да се мисли не само за включването, но и за последващото развитие на хората в рамките на работната среда.
Йордан Младенов и гледната точка на общността
Йордан Младенов, председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, внесе в разговора гледната точка на самата общност. Той подчерта, че един от най-големите проблеми остава липсата на достатъчно информация и контакт между работодатели и хора с увреждания. Според него много от бариерите не са реални, а произтичат от непознаване и стереотипи, които могат да бъдат преодолени чрез повече срещи, примери и реални възможности за включване.
Панчо Карамански за устойчивостта след назначаването
Панчо Карамански от Blue Fox Studio обърна внимание на един често подценяван етап – периода след назначаването. По думите му намирането на работа е само първата стъпка, а истинските предизвикателства започват след това – адаптацията, комуникацията в екипа и задържането на служителя. Той подчерта, че устойчивостта изисква постоянна подкрепа, ясна обратна връзка и разбиране както от страна на работодателя, така и от страна на самия служител.
Социалното предприятие ДЖАМБА ЕООД: Приобщаването не е теория, а ежедневна практика
Втората част на кръглата маса даде видимост и на социалното предприятие ДЖАМБА ЕООД, създадено от фондацията през миналата година. Организаторите обърнаха внимание, че кетърингът, предложен на гостите по време на събитието, е произведен именно от младежи с различни възможности, които работят в предприятието. Така темата за заетостта не остана в сферата на добрите намерения, а беше показана през конкретен работещ пример.
Според екипа на фондацията Jamba вече е надраснала рамката на единичните проекти. В един и същ момент в хъба се случват различни процеси – на едно място се приготвя кетъринг, на друго се работи в офис среда, а на трето се провеждат обучения. Това е модел, чрез който организацията цели не просто да подкрепя млади хора с увреждания, а да убеждава и други компании, че подобно приобщаване е възможно и устойчиво.
Петър Нефтелимов: Работодателят трябва да види силните страни, не само спецификите
Сред основните гласове в дискусията беше Петър Нефтелимов – предприемач, създател на „Цвете в епруветка“ и медията Neftelimov.com и кариерен консултант в екипа на фондация „Сошъл Фючър“. Той говори едновременно от позицията на консултант и на работодател, който сам наема хора с увреждания.
Той открои като най-голямо предизвикателство липсата на достатъчно информация и увереност у работодателите за това как да подхождат. По думите му успешният подбор не се различава по същество от всеки добър подбор – той изисква съвпадение между умения, мотивация и конкретна позиция. Разликата е, че тук е нужно повече внимание в началото и по-ясно разбиране на силните страни и потенциала на човека.
Във втората част на форума Нефтелимов подчерта и другия голям проблем – че системата рядко предоставя достатъчно персонализирана подкрепа на младежите с увреждания. Според него твърде често тази роля остава единствено на семейството, а образованието недостатъчно се фокусира върху индивидуалния потенциал и ранното развиване на силните страни. Именно затова обученията по меки умения са толкова важни, а именно защото дават увереност, подобряват комуникацията и помагат на участниците да формулират по-ясни професионални цели.
Послание с обществена тежест: Време е за обща воля, а не за частични усилия
В заключение фондация „Сошъл Фючър“ подчерта, че темата за многообразието и включването на пазара на труда не бива да отпада от общественото внимание. Организацията обяви намерение до края на годината да проведе и две международни онлайн събития по същата тема, за да бъде включен и външен опит. Заявен беше и ангажимент да бъдат търсени разговори за най-работещите политики в тази сфера.
Кръглата маса „Как ще работим?“ така очерта не само проблемите, но и възможния път напред:
- повече сътрудничество между институции, работодатели, обучители, семейства и самите хора с увреждания;
- повече реални възможности за стаж, работа и развитие;
- повече адаптация на работната среда – включително дигиталната;
- повече доверие, че различните възможности са не пречка, а ресурс, когато обществото умее да ги разпознава.