Адаптирането на работното място: Ключ към привличането и задържането на хора с различни възможности

JAMBA събира работодатели и предприемачи от различни точки на света на международна конференция, за да споделят своя практически опит в създаването на достъпна работна среда.

Трудовата реализация на хората с различни възможности е многопластов и отговорен процес. Практиката на JAMBA през годините показва, че не е достатъчно просто да свържем работодателя с подходящ кандидат. Адаптирането на работното място за хора с увреждания е съществена част от процеса, защото създава условия служителят да използва пълноценно своите знания, умения и професионален потенциал.

Успешното назначение започва много преди първия работен ден и продължава след подписването на трудовия договор. Необходимо е и двете страни да познават своите очаквания, възможности и отговорности. Работодателят трябва да разбере от каква подкрепа се нуждае човекът, а бъдещият служител трябва да познава реалните изисквания на позицията.

Адаптацията невинаги означава голяма инвестиция

Адаптирането на работната среда е един от най-ясните начини работодателят да покаже, че оценява знанията и потенциала на бъдещия служител и иска да създаде условия, в които той може да работи пълноценно.

Работодателите без предишен опит с хора с увреждания понякога приемат, че адаптацията непременно означава сериозен финансов ресурс, ремонт или скъпо специализирано оборудване.

На практика това невинаги е така.

Понякога решението може да бъде сравнително малко: промяна в организацията на работата, подходящ софтуер, гъвкаво или дистанционно работно време, преместване на работното място, по-достъпен формат на информацията, писмена вместо телефонна комуникация или различен начин за изпълнение на конкретна задача.

Опознайте човека, преди да адаптирате позицията

Няма универсална формула за адаптиране на работното място за хора с увреждания. Двама души с една и съща диагноза или вид увреждане могат да имат напълно различни способности, потребности, опит и начини на работа.

Затова първата стъпка е разговорът.

Запознайте новия служител с реалните условия и изисквания на позицията. Дайте му възможност да опита конкретните задачи. Проверете неговите знания и професионални умения. Обсъдете директно какви бариери среща и какви адаптации биха му помогнали да изпълнява работата си.

Вместо да предполагате какво може или не може човекът, попитайте го.

Полезно е работодателят да разгледа и целия работен ден. Как служителят достига до офиса? Достъпна ли е сградата? Може ли самостоятелно да използва работното си място и необходимия софтуер? Как протичат срещите? Достъпни ли са вътрешните системи? Как комуникира най-ефективно с колегите и клиентите?

Тези въпроси често разкриват проблеми, които могат да бъдат решени сравнително лесно.

Използвайте опита, но не превръщайте отделния случай в правило

Ако компанията вече има служители със сходни потребности, техният опит може да бъде изключително ценен. Попитайте ги какви решения работят, какви трудности са срещнали и какво биха променили.

Натрупването и систематизирането на този опит помага на работодателя да бъде по-подготвен при следващи назначения.

Един служител никога не представлява цяла група.

Човек с нарушено зрение например може да има остатъчно зрение или да не вижда изобщо. Може да е сляпороден или да е загубил зрението си по-късно. Може да използва екранен четец, увеличение, Брайл или комбинация от различни технологии. Нивото му на самостоятелност, образование и професионален опит също може да бъде напълно различно.

Същият принцип важи за двигателните, слуховите, интелектуалните и всички останали увреждания.

Затова не правете заключение за следващия кандидат въз основа на един успешен или неуспешен случай.

Равният шанс означава и равна професионална отговорност

Приобщаващото работно място не означава липса на изисквания.

Работодателят трябва да осигури необходимата разумна адаптация, но служителят също носи отговорност за качеството на своята работа, професионалното си поведение и изпълнението на договорените задачи.

Ако възникне проблем, той трябва да бъде идентифициран рано и обсъден открито. Потърсете причината. Проверете дали е необходима допълнителна адаптация, обучение, промяна на задачите или по-ясна комуникация.

Ако въпреки предприетите мерки човекът не може да изпълнява основните функции на позицията, може да се обсъди друга подходяща роля.

Увреждането не трябва да бъде причина човек да получава по-малко възможности. Но то не трябва да бъде и причина да липсва професионална обратна връзка.

Технологиите могат да премахват бариери

Автоматизацията, изкуственият интелект и дигитализацията променят пазара на труда. Това понякога създава опасения, че хората с увреждания ще срещат още повече трудности.

Но технологичната промяна може да работи и в обратната посока.

Екранните четци дават възможност на незрящи хора да работят с дигитално съдържание. Автоматичната транскрипция и преобразуването на реч в текст подпомагат комуникацията на хора със слухови увреждания. Дистанционната работа може да премахне транспортни и архитектурни бариери за хора с двигателни затруднения. Специализирани клавиатури, управление с глас и други асистивни технологии позволяват изпълнението на задачи, които преди са били значително по-трудни.

Затова въпросът не трябва да бъде: „Може ли човек с това увреждане да върши тази работа?“

По-полезният въпрос е: „Какво е необходимо, за да може този конкретен човек да изпълнява тази работа ефективно?“

Квалификацията и трудовите навици имат значение

Физическото състояние само по себе си не определя професионалната стойност на един човек.

За работодателя имат значение квалификацията, трудовите навици, способността за учене, комуникацията, отговорността и резултатите.

Хората с различни възможности често трябва да намират собствени решения за ситуации, които останалите приемат за даденост. Това обаче не означава, че трябва автоматично да бъдат представяни като герои или обект на съжаление.

Те са професионалисти, кандидати, служители и предприемачи.

Най-добрият начин работодателят да разбере техния потенциал е да им даде реална възможност да покажат какво могат.

На 29 септември ще говорим с работодателите, които вече имат практически опит

Как изглежда всичко това извън теорията?

На 29 септември JAMBA ще събере работодатели и предприемачи от различни точки на света, които ще споделят от първа ръка своя опит в работата с хора с различни възможности.

Ще говорим за реални назначения, адаптиране на работни места, комуникация, грешки, решения и практики, които вече работят.

Целта е други работодатели да могат да използват натрупания опит, вместо да започват от нулата. Да избегнат част от често допусканите грешки. Да разберат кога една адаптация е необходима и как може да бъде реализирана. И най-вече, да откриват потенциала на кандидатите, преди да поставят ограничения пред тях.

Защото достъпното работно място не започва с предположението какво един човек не може да прави.