Блог
Равен старт за деца с увреден слух!
Как?
„И една птичка пролет прави!“ – обади се някой.
,,Яни(ч)ка!‘‘ – поправи го друг.
Образователен център за деца и младежи с увреден слух ,,Яника‘‘. – допълни го трети.
Създава го през 2009 година в София – Таня Димитрова, която работи с деца с увреден слух от 1998 г.
Като слухово-речев терапевт тя има опит със слухопротезирани и кохлеарно имплантирани деца. От 2005 г. е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия, София. Има дългогодишен опит като жестомимичен преводач, включително превод на новинарските емисии по БНТ и в предавания на ТВ7.
Около 15 години работи и като хоноруван преподавател към Катедра ,,Специална педагогика” на Факултета за начална и предучилищна педагогика, СУ ,,Св. Климент Охридски”. Участвала е в организирането и провеждането на множество учебни курсове за глухи и чуващи.
В следното интервю за Jamba Таня ще разкаже малко повече за тази ,,птичка‘‘, която може би ще се окаже бяла лястовичка – оставям решението на теб.
Как се стигна до създаването на Образователен център за деца с увреден слух ,,Яника”? Има ли някаква символика в името?
Имах огромно желание да работя с деца с увреден слух, но все не намирах мястото и формата. Известно време активно се развивах като жестомимичен преводач и преподавател във ФНПП. Поканиха ме и за консултант по кохлеарна имплантация към Клиниката по УНГ болести на ВМА – София.
Всички тези дейности ме развиваха, но все нещо не ми достигаше. И така преди около 9-10 години се оказах наследник на сума, която без колебание инвестирах, купувайки пространство, в което да посрещаме нуждите на децата с увреден слух и техните семейства. Исках да създам място, което не мирише на институция, а прилича на дом, в който децата получават професионална подкрепа. Името, което дадохме на центъра, символизира мъдростта и опита на миналото и устрема и силата на бъдещето.
„Яника“ е съчетание от имената на баща ми (моят вдъхновител) и моите две дъщери.
Как успявате да осъществявате индивидуален подход и програма за всяко дете? Защо е важно това?
Подхождаме индивидуално към всяко дете след срещи с родителите и професионално наблюдение от целия екип и набелязване на конкретни стъпки. Няма как пътят да е един и същ. Сама по себе си глухотата е многопластова и подходите за преодоляване на затрудненията са различни. Често родителите, след като са получили обективна информация, трябва да вземат нелеки решения, например дали да се постави кохлеарен имплант на детето, да бъде слухопротезирано, да избере жестовия език за водещ, да посещава масови детска градина и училище или специализираните такива.
За вас е важно да включвате родителите в процеса на обучение. Как го правите?
Да, за нас това е задължителната формула за успех. Информирани и мотивирани родители, подкрепени и обичани деца, насочвани от добри и отдадени професионалисти. Всеки ден колегите подробно споделят с родителя за терапевтичния процес с детето, трудностите и успехите, поставят задачи за вършене у дома. Правим съботни сбирки за родители, там те споделят за тревоги, трудности, успехи, задават въпроси и заедно търсим отговори. Понякога плачем, друг път се смеем на забавни истории с децата.
Родителите са най-важният ни партньор. Те преминават през различните етапи – на отричане на глухотата на своите деца, самообвинения, надежда за „лечение“, лутане през различни алтернативни лечения, отчаяние…
Нашата задача е да намалим това време, защото всеки ден е важен за детето. Когато те осъзнаят, че не са сами по пътя и приемат да ги водим, доверят ни се – нещата се подреждат.
Какви проблеми срещате с адаптирането на деца с увреден слух в масовите детски градини и училища?
За съжаление все още масовата среда не е най-приветливата за децата със слухови нарушения, все още нагласите са изпълнени със стереотипи. Според мен проблемите не идват от децата, а от учителите и родителите.
Децата са толерантни и отворени да приемат различността на децата със специални образователни потребности, стига учителят да създаде подходящи условия и родителите да подкрепят и насърчат своето дете да общува с тях. Често съм попадала в ситуации, когато родител дава съвет: „Не си говори с него, защото може да ти повлияе на говора, а и на успеха.“
Има ли друг подобен център за деца с увреден слух в страната?
Нашият център си е поставил амбициозната задача да изгради сигурен мост между децата с увреден слух и масовите учебни звена. Работим с тях от ранна детска възраст, когато се поставят основите на развитието на едно дете във всички аспекти – езиково, слухово, когнитивно. Има различни центрове, които подпомагат, но с подобна структура, цели, задачи, обхващаща възрастта от 1 докъм 14 години, насочена конкретно към деца с увреден слух, мисля, че няма.
Нямам обяснение защо няма други центрове, но със сигурност мога да кажа, че са много необходими в различните райони на страната. Често семейства напускат родните си градове, за да осигурят по-добра подкрепа за своите деца, което е голям стрес.
Имала ли си моменти, в които си искала да поемеш по съвсем друг път? И как се справи с тях?
Да, имала съм моменти, в които съм се питала дали нямаше да е някак по-лек животът, ако бях избрала друга посока, защото да съществува и да се развива център като „Яника“ не е никак лесно. Сила да продължавам са ми давали моето семейство, съпругът ми, с който сме заедно почти от самото начало, дъщеря ми, страхотният екип от специалисти, многото приятели, които не спират да помагат, доверието на родителите и резултатите на децата.
Първите чути звуци, първите произнесени думи, радостните очи на децата. Дните ни са изпълнени с предизвикателства и емоции, които заличават всяка една трудност.
Вярваш ли в доброто?
Аз съм вярващ човек и съм сигурна, че във всеки от нас е заложена нуждата от добро. Добро е подадена ръка на непознат, да обичаш безусловно, да вдъхновяваш, да устояваш.
Любимата ми поговорка е „И една птичка пролет прави!“.
Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват да наемат подобни хора, заради по-специфичната комуникация или поради друга причина?
Моята майка е глуха и 44 години работи като фризьор – една доста „чуваща“ професия. Майка ми е изключителен и много търсен професионалист.
Това, което винаги споделям с работодатели, е да не прибързват с оценката си на базата на стереотипите. Хората с различни възможности са като всички останали. Те нямат нужда от съжаление и подаяние. Те се нуждаят единствено от шанс да покажат, да разгърнат своите умения.
Коментар от автора: Бил съм съмишленик на много бизнес и социални проекти. За да създадеш най-успешния проект, не са ти необходими магически способности. Просто се огледай. Около теб. В твоя град или село. В твоя район има чужденци – поговори, почерпи от техния опит. Разходи се на около. Не измисляй проекти, а реши проблем/и! Първо един, след това втори, трети, четвърти… Успехът идва с малките стъпки. А ако си работодател – бизнесът с кауза е твоята магическа пръчка, с която може да направиш чудеса!
Кино за незрящи.
Всички хора да имат равен достъп в киносалоните.
И през 2018 София Филм Фест продължава тази кауза.
Инициативата се провежда за втори път в България, като тази година са предвидени две прожекции, за които е осигурено свободното възприемане от хората с нарушено зрение.
,,Невидими цветове“, на режисьора Силвио Солдини е първият филм от програмата „ Кино за незрящи “.
Филмът разказва историите на Тео и Ема. Тео е мъж, който бяга от миналото си, а Ема загубва зрението си, когато е на 16 години, но независимо от това, тя не позволява живота и да пропадне в мрак. Филмът ще бъде дублиран на живо от актьори в залата, които междувременно ще разказват и за случващото се на екрана.
Кога: На 18 март от 15:45 часа в Дома на киното.
Вторият филм от програмата „ Кино за незрящи “ е най-новата творба на режисьора Вим Вендерс, който ще бъде специален гост на тазгодишното издание.
В главните роли влизат, носителката на Оскар – Алисия Викандер и нашумелият напоследък шотландец – Джеймс Макавой. ,,Потапяне‘‘ е любовна история, която представя напълно различните светове на двамата главни персонажи Даниел и Джеймс. Те се срещат случайно в отдалечен хотел в Нормандия, където и двамата се подготвят за своите опасни мисии. Влюбват се почти насила, но скоро осъзнават, че са срещнали любовта на живота си. ,,Потапяне“ е технически адаптиран за незряща публика в студио, за разлика от „Невидими цветове“, който ще бъде озвучен от актьори по време на прожекцията. Филмът ,,Потапяне“ е адаптиран благодарение на Вериги оптики Joy Optics & Grand Optics, г-жа Мария Константинова – административен директор на Easy Pay и Доли медия студио.
Кога: На 26 март от 16:00 часа в Дома на киното.
Предвидено е и специално допълнително събитие след прожекцията.
Платформата за фотокниги ПУК! ще представи три книги, които изследват слепотата по различен начин. Акцентът на събитието ще бъде книгата на френския концептуален артист Sophie Calle – Blind (изд. Actes Sud, 2012). След края на филма публиката ще има възможност да се докосне до историите на незрящи хора, описващи визуалните им спомени и заснети от Софи Кал. Хората, които владеят брайловата азбука на английски, ще прочетат историите директно от книгата, която ще бъде на разположение във фоайето на Дома на киното. Някои от най-интригуващите истории ще бъдат изчетени на глас на незрящата публика.
Кучета водачи са добре дошли в Дома на киното, където ще се проведат и двете прожекции. Билетите за двете прожекции са на преференциална цена от 5 лв.
За придружители – вход свободен. За останалите зрители се предлагат стандартните цени в рамките на 22-рия СФФ – 7-9 лв.
Повече информация ще откриеш във Facebook събитието.
Jamba е медиен партньор на инициатива „ Кино за незрящи “, част от София Филм Фест. Поради тази причина сме подготвили 5 безплатни пропуска за герои с увреден слух. Първите 5 направили коментар под тази статия и посочили на коя от двете прожекции желаят да присъстват – ще получат безплатен пропуск. По емайл ще ги информираме как ще си ги получат.
След като преди време ти представих ЕДИН ГЕРОЙ (ти запозна ли се с него), който има жена и дете, дори и работи както все един от нас, но с дарбата да общува единствено с жестов език. Сега е ред на следващия герой, притежаващ дарбата да дарява блаженство и то в кухня с кауза. Благ. Блага. Блажка
Блажка Трепетанова е на 28 години и има дъщеричка на 1 годинка. През последните 10 години активно работи с младежи. Била е учител по програмата ,,Заедно в час‘‘. Вече 6 години работи активно с младежи с различни възможности. А от 3 години активно развива ,,Благичка – кухня с кауза‘‘. Мястото, което обединява в едно любовта към храната, вярата в младежите и стремежа към нулев отпадък. Точно за него ще ни разкаже в следното интервю за Jamba.
Как дойде идеята за кухня с кауза ,,Благичка‘‘?
По време на преподаването ми започнах да използвам хобито си – готвенето – като начин да се сближа с моите ученици. Всеки ден носех нещо сладко или солено в класната стая и го оставях стратегически на бюрото си. Учениците (които първоначално никак не искаха да разговарят с мен) започнаха малко по-малко да идват на бюрото, за да пробват храната и покрай това се задържаха повече. Така успявах да разговарям с тях за теми, свързани с живота им. Съвсем неусетно се бяхме сближили толкова много, че те бяха тези, които започнаха всеки ден да ме насърчават да си направя страница във Facebook, в която да споделям всичко, което готвя. След още две години те бяха с мен по време на официалното откриване на кухнята.
По какъв начин с дейността си давате шанс на младежи с различни възможности да се развиват? Как това стана ваша мисия?
Ние в ,,Благичка – кухня с кауза‘‘ вярваме в три основни неща:
- Храненето е ритуал, който трябва да носи щастие и енергия, а не тежест и подут стомах.
- Наша мисия е да даваме шанс на младите хора с различни възможности.
- Нашият израз на отговорност към средата, в която живеем, е да генерираме по-малко отпадъци по време на производство.
Наемаме младежи с различни възможности от самото начало на съществуване на кухнята. Съвсем естествено се получи. Цял живот търся начини да подкрепям средата, в която живея и да помагам. Работата ми с младежи ми показа, че в момента, в който делегираш права и задължения, тези деца постигат успехи и израстват за дни. Трупат знания и умения и стават по-добри хора и по-добри професионалисти. Осъзнавайки за пореден път това, бях напълно убедена, че това е визията, която искам за тази кухня с кауза – да бъде място, което помага на младежи да се развиват и учат.
Какви са предимствата от наемането на подобни хора в кухнята ви?
На първо място, решението да наемам такива хора, за мен означава да изпълня своята собствена представа за това какъв бизнес имам. На второ място, тези хора оценяват наистина дадената им възможност и дават всичко от себе си, за да не ви предадат. Невероятно е с какво желание те работят и се развиват, когато усещат подкрепата и вярата. Никога не съм криела, че благодарение на тяхната всеотдайност кухнята е това, което е днес – хората ни харесват и вярват в нас.
Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с различни възможности?
Трябва да опитат. Не е страшно да дадеш шанс. Необходима е малко вяра, че наемайки тези хора, правите нещо повече от това просто да давате работа. Вие давате възможност и шанс на едни често отритнати от обществото хора да докажат колко много могат.
Виж също:
Румяна Кънева: Вземането на хора с увреждания в екипа ни беше израстване за компанията
Кариерен форум ,,Равенството значи повече”!
За хора с различни възможности и потенциал!
На 26 април в хотел ,,Маринела”, София.
Вход свободен.
Събитието ще се проведе за първи път в България.
Над 20 големи български и международни организации, сред които са Telenor България, TBI Bank, HP Enterprise, Coca-Cola HBC Bulgaria, Coca-Cola Enterprise, Indeavr и Software Group, ще предоставят възможност на хора с различни възможности (с ТЕЛК и без ТЕЛК) да станат част от техните екипи. За всички организации, участващи във форума, със сигурност се отнася прекрасното послание:
„Няма значение колко пари си спечелил, има значение колко живота си променил към по-добро!“.
Най-голямото предизвикателство пред хората с различни възможности в България е включването в пазара на труда, както и възможността за допълнителни адаптирани обучения, повишаващи тяхната квалификация, знания и умения. Невероятно е с какво желание те работят и се развиват, когато усещат подкрепата и вярата на своите работодатели.
Кариерен форум ,,Равенството значи повече” е под мотото:
Всеки има право на шанс, защото равенството значи повече!
JAMBA и Ernst and Young Bulgaria с генералното партньорство на Сдружение ,,Маринела” правим първата крачка за включване и интеграция на хората, които имат различни възможности и потенциал.
Събитието е под патронажа на Президента на Република България Румен Радев и Столична Община.
Програмата на Кариерен форум ,,Равенството значи повече”:
- 09:30 ч. – Регистрация;
- 10:00 ч. – Лекционна част;
- 12:00 ч. – Обедна почивка;
- 13:00 ч. – Изложение на компании;
- 14:00 ч. – 16:00 ч. – Business Speed Dating част – таргетирани срещи на кандидати с компании;
- 18:00 ч. – Закриване на събитието.
Присъствието на Кариерен форум ,,Равенството значи повече” е БЕЗПЛАТНО, но изисква задължителна регистрация на – http://goo.gl/dbzpHQ или на място в деня на форума.
За въпроси и допълнителна информация:
office@jamba.bg
+ 359 888 806 098
+ 359 878 729 997
Знаете приказката на Мечо Пух, че колкото повече, толкова по-добре. Ние го послушахме и за 2018 г. в JAMBA си поставихме още по-голям фокус върху натрупването на ключови умения и компетенции за нашите герои, тъй като именно това ще спомогне за по-лесната им интеграция и старт на кариерно развитие с английски език.
Затова и през февруари стартираме обучителни курсове по английски език.
Ще започнем с 2 групи по 10 човека. Една група за начинаещи и една за напреднали. В това начинание ще ни помогнат Британи, Джесика и техните колеги доброволци от Америка.
Нивото на всеки желаещ ще бъде определено с входящ тест и след това героите ще бъдат разпределени по групи. Обучението ще се проведе в достъпно пространство в София и ще бъде съобразено с нуждите на нашите герои. Две вечери в седмицата.
Побързайте и се запишете до 12.02.2018 г. /понеделник/ с мейл на адрес office@jamba.bg
Очакваме ви да научим английски език заедно!
Когато сме малки, ни четат приказки за герои и мечтаем да бъдем като тях. Когато пораснем малко, почваме да гледаме анимации и фантастични филми за герои, но малко по малко осъзнаваме, че мечтата ни да бъдем като тях, е невъзможна или просто ,,детинска глупост‘‘. След това ежедневието ни обзема – работа, деца, пари, проблеми и пак отново… Но така ли е всъщност?
В истинския живот няма герои? Ти не си герой? Аз не съм герой? Такаа…
Интересно, ако попиташ детето си кои са неговите герои, какво ще ти отговори? (Пробвай довечера, ще бъдеш прекрасно изненадан/а.) Все пак аз няма да ти разкривам отговора. Само ще кажа, че децата никога не лъжат (поради простата причина, че все още не са усвоили тази свръхсила).
Независимо, че все още не знаем съществуват ли герои в истинския живот (не забравяй довечера за уговорката ни), сега ще ти представя интервю с един герой. Открихме го в социалните мрежи. (Сигурно там им е ,,скривалището‘‘). Днешният ни герой се казва Димитър Анчев и е на 27 години. Има жена и дете и живее в град Пловдив. Дори и работи както все един от нас. Но с дарбата да общува единствено с жестов език. Повече за него ще разберем в следното интервю за Jamba.
С какво се занимаваш?
Работя във фирма ,,АББ‘‘ и в свободното си време спортувам, ходя на фитнес, карам ски и се радвам на семейството си.
Какви проблеми срещаш по пътя си и как се справяш с тях?
Единствената трудност по пътя ми е комуникацията с хората. Налага се често да пишем на лист, за да се разберем правилно.
Как започна работа във фирма ,,АББ‘‘ и как стигна до служител на месеца?
Започнах работа във фирма ,,АББ‘‘ преди четири години след няколко неуспешни опити в други фирми, които отказваха да вземат глухи хора на работа. Моята майка имаше позната, която работеше в тази фирма, взехме необходимите контакти и благодарение на толерантността и благоразположението на служителите на фирмата, аз работя с желание и отговорност. По този начин стигнах дори до признанието ,,служител на месеца‘‘. Така аз оправдах тяхното доверие и ще продължавам да работя всеотдайно за тях. Благодаря им от сърце!
Какво те прави щастлив?
Аз съм един щастлив съпруг, баща, син и зет. Имам прекрасно семейство – жена и дете, които много обичам, прекрасни родители и брат, които винаги са ме подкрепяли, помагали и са били винаги до мен. Щастлив съм, че имам всички тях, моите близки и роднини, щастлив съм и когато непознати хора показват уважение и разбиране към мен.
Какво ще посъветваш работодателите, които все още се страхуват по една или друга причина да наемат хора с увреждания?
На работодателите мога да кажа само едно – ако те преценят, че човекът има физическите способности да върши определената работа, нека не отказват да го наемат само заради това, че е увреден. Нека му дадат шанс, нека да опитат, а ако той не се справя, винаги могат да го освободят, без да има разочаровани и тъжни.
Нека всеки от нас има възможността да покаже на какво е способен.
Това беше краят на нашето страхотно интервю. И за да затвърдим уговорката ни за трети път, ще те помоля, когато довечера попиташ детето си (или по-малкия си брат/сестра отново става) ,,Кой е техния герой?‘‘, след това или утре сутрин да се върнеш отново в тази статия и да ни споделиш в коментар получения отговор. Нека заедно разберем съществуват ли герои в истинския ни живот и кои са те!